Traveler`s diary 2: Из планините на Краище част 2

автор и снимки: Любомир Монов
дата 21-22 април 2013година

21 и 22 април - поредният слънчев и прекрасен планинарски уикенд. Тъй като в последния момент всички, които бяха изявили желание се отказаха(класика) за лежерната разходка из Краище, Аз реших да тръгна сам. В слънчевата неделя на 21-ви април около обяд вече стопирах в посока Брезник. Идеята ми този път беше да се разходя по сравнително ниските хълмисто-баирчести възвишения из Брезнишко. Самата идея се състоеше в това да отскоча на първо време до прословутия извор Желязна вода в Брезнишкото Бърдо над града или иначе казано нещо от сорта на Борисовата градина, но в хълмист вариант. Водата е уж лечебна, но е с меко казано убийствен вкус. Все едно пиеш течен метал с огромно съдържание на желязо, алуминий, калций, магнезий и т.н. Другите идеи бяха да се премине по билото на хребета Гребен и да се слезе в село Гърло където има старинно гробище, което се предполага, че е било на латински рицари според една от легендите и след него в близост да се посети уникалния и единствен в България куполен храм-кладенец, принадлежащ към културата нураги, който се намира в хребета Црънча. За финал да се направи едно късо преходче по хълмистото било на планината Вискяр и да се изкачи обзорния връх Мечи камък 1077м.

Като за неделен ден много бързо се придвижих до Брезник и след като посетих желязната вода се отправих към хребета Гребен, който е дълъг около 4 км. и свършва при язовир Красава. Разстоянието го изминах за около 2 часа, а по билото на Гребена имаше супер много иманярски изкопи. Тук беше и най-високата точка за деня - безименната кота 1064м., след което без пътека слязох през борова гора, която беше толкова правилно подредена, което беше сигурен знак, че е изкуствено залесявана. След нея, слизайки към Гърло си мислех дали ще уцеля мястото, където е гробището с кръстовете или ще трябва да се връщам назад. Както си вървях излязох точно на гробището нито по-напред, нито по-назад. След малката почивка и снимачна пауза продължих към кладенеца и нощувах до него като си запалих огън и си приготвих една вкусна супа. Та да кажа няколко думи и за храм-кладенеца. Той е едно удивително строително постижение на древните майстори издържало изпитанието на времето, тъй като археолозите го датират преди около 5000-6000 години преди Христа. Представлява стълбище, което слиза под земята и води до куполовидно помещение с отвор в тавана и кладенец в средата. Открит е от археолози през 70-те години на 20 век и около него е построен предпазен навес, който се е срутил след време без да засегне древния градеж. Както може да се предположи естествено и този уникален археологически и културен паметник е занемарен и зарязан, а освен това е и труден за намиране заради гъстата гора, в която се намира. Една от хипотезите за какво е служел този кладенец, е че е бил древна обсерватория телескоп за наблюдение на определени съзвездия, но в общи линии може да има много интерпретации за това какво е било неговото предназначение и все пак истината може би завинаги ще остане загадка. Та след кратката информация за храм-кладенеца да се завърна и към моята скромна самотна вечеринка край огъня. След като сготвих супичката и хапнах реших да си легна, защото на сутринта в неделя щях да ставам рано и да тръгвам на път. Сутринта на 21 април беше прекрасна, а язовир Красава се беше превърнал в кипяща тенджера, от която излизаха пари, а през мъглата проникваше червеното зарево на изгрева. Очертаваше се поредния прекрасен ден, а аз като истински партизанин напук на дъждовната пролет се измъквах между дъждовните капки в поредния планинарски уикенд. Навлизах във финалните части на това пътуване. Сравнително бързо се качих до хълмистото било на Вискяр къде с пътека, къде без пътека и се озовах на в.Мечи камък, а наблизо видях и няколко сърнички, които побързаха да се скрият в една борова горичка щом ме усетиха. Пристигайки на Мечи камък си направих едно хубаво хапване, след което набързо за час и малко се смъкнах до Брезник, откъдето почти веднага ме метнаха до Перник и оттам втора кола до София. Преди 15 часа следобед си бях в София с нови идеи за следващия планинарски уикенд. Планинарски поздрав от самотния турист от Traveler`s diary, а за другия уикенд екипа в пълен състав заминава към Тодорини кукли в Западния Балкан.