неделя, 2 юни 2013 г.

връх Ботев 1-2 юни 2013г.

автор и снимки: Любомир Монов

    карта на маршрута

Връх Ботев,Стара планина, някакси така се оказа, че тази година се качих за трети път на него и то доста тематично - през нощта на 1 срещу 2 юни(денят на Ботев).Всичко започна със сравнително късното тръгване от София в събота наобед, но за сметка на това само за няколко часа със стопа към 17 часа бях вече в Калофер, откъдето започна всичко. Оттук се бях качвал и слизал на първото ми ходене на Ботев и отделно, когато правихме дългото ходене из ЦБ, като тогава връх Ботев беше последния връх по пътя от Розино към Калофер, който изкачихме. Предвид предишните ми изкачвания, тук вече се чувствах уверен за нощно изкачване на старопланинския първенец, вземайки под внимание прогнозата за времето и очаквания студ предвидливо си бях взел дебели дрехи и зимни ръкавици в раницата, за което впоследствие не съжалявах. Сравнително бързо се качих от Калофер до хижа Рай, където беше пълно с народ, все пак денят беше събота. Разстоянието го взех за 3 часа понеже бързах да видя пръскалото по светло и да преценя дали сега имаше повече вода от последния път, когато го видях. В интерес на истината не намерих съществена разлика. Тук направих една подълга почивка и към 20:30 тръгнах по тарзановата птъека, приготвих челника и полека тръгнах нагоре. Може би забравих да отбележа, че бях сам, но както не веднъж казвам напоследък, ако всеки път търся и чакам компания за планина, това означава да ходя 1-2 пъти в годината, но както и да е. През това време беше вече станало към 21 часа и последните групи слизаха към хижа Рай, а аз бях единственият качващ се и тук скоро изникна първия проблем - бурята, която се движеше долу в равнината застрашително започна да идва към мен. При създалата се ситуация, реших че е най-разумно да се скрия под една скална козирка и да изчакам да преминат дъждът и светкавиците. След около десетина минути започна да вали, а през това време аз - свит и добре облечен под скалата, ударих една лека дрямка. След около 1 час се разбудих и със задоволство установих, че бурята беше отминала и небето беше кристално ясно, обсипано с безброй звезди, а далеч долу в равнината бледнееха светлинките на селца и паланки. Тръгнах нагоре и не след дълго излязох на финалната права вече дори на угасен челник се виждаше вечната пряспа, захранваща водопада с вода. Тръгнах към нея и не след дълго пресякох поточето, което около 700-800 м. по-надолу се превръща в най-високият водопад на Балканите. Тук се натъпках с орехи и с нови сили за 10тина минути се качих горе на върха. Там нямаше жива душа, единствено станцииите светеха с призрачни светлинки, а цялата ливада на връх Ботев беше побеляла, защото дъждът беше преминал и оттук, но го беше превърнал в 1-2см. сняг. Светкавиците още присветкваха в далечината, в посока на Кадемлията, но звук не се чуваше, което беше сигурен знак, че бурята е достатъчно далеч. Без много да се мотая опънах палатката на завет пред един от гаражите, където държат снегорините на станцията и си легнах, увих се и спах като пън до 7:30 сутринта. Като се събудих, вече беше светло и се снимах на върха, а снегът продължаваше да белее поляната, явно тази нощ температурите са били 1-2 градуса под нулата, но благодарение на моята предвидливост отново изкарах един пълноценен сън без да ми бъде студено. Сега вече на светло установих и друго - последният път, когато бях на Ботев кулите бяха две сега вече е само една, тъй като явно зимата снегът е отнесъл едната кула, която сега лежеше в тревата брутално скъсана и натрошена. Още една тема за размисъл как природата може само с един удар да се справи с нас, нейните отровители и унищожители. След това отклонение вече по-натам не се случи нищо кой знае какво. Слязох към заслон Ботев, откъдето хванах пътеката за хижа Левски и Карлово. Пътьом минах през водопада, Пръскалото до хижа Левски и след това последва едно доста дълго слизане до Карлово, където междувпрочем дъждът ме измокри до кокал, след като тамън си бях свалил дъждобрана. Обаче след това изгря слънце, а на стопа изсъхнах. За това ходене минах през всички сезони, а времето се развали трайно и билото на Балкана беше потънало в мъгли тъкмо навреме, защото си тръгвах. Накрая, с директна кола, се прибрах в София около 19:30 и с това приключи моя бърз сингъл трип из Централен Балкан и първото ми нощно изкачване на връх Ботев. Поздрав от веселия турист терорист от травелърс дайъри.





    рано сутринта на 2 юни
    поглед към масива Триглав

   на върха
     връх Ботев горе и заслон Ботев долу вляво
    връх Кафадикилди 2074м.н.в.
    алпийското било на Балкана потънало в мъглите

     Големия Купен 2169м. короната на  Стара планина





    водопад Пръскалото до хижа Левски



понеделник, 20 май 2013 г.

Стара планина, Понорско плато и водопади 20-21май 2013г.

автор и снимки Любомир Монов
/фотопис/
карта на маршрута: гара Бов-с.Заселе-в.Драгоданица-в.Сърбеница-в.Препасница-в.Крета-в.Кайшов връх-с.Заселе-гара Бов



                      Водопадът Бовска Скакля, височина на водния пад на първата каскада 85м.



    Аз и Нино

    Поглед надолу към село и гара Бов,
   връх Драгоданица 1370м.,

   към връх Сърбеница - 1481м., най-висок в дяла Понор


    с.Зимевица


   Поглед към платото от връх Сърбеница
    в дъното вдясно връх Препасница 1469м.



    Понор
    В средата в. Сърбеница

    в.Препасница - 1469м.


     Аз на в.Препасница
    Общ изглед към платото.


    Отново в.Препасница.
    На в.Крета - 1440м.



    Скални венци, опасващи платото.
    В средата в.Ком
    Надолу към Заселе, поглед от Кайшов връх 1413м.
   с.Заселе
    Витоша в далечината



    Водопадите на река Бовска

    водопад ''Под Камико''
    вляво Кайшов връх 1413м. ,вдясно връх Драгоданица 1370м.