автор и снимки : Любомир Монов
Събота - 13 април, слънчев и прекрасен ден в Софийското поле, но след като открих палатково-планинарския сезон тази година на връх Мургаш (28 и 29 март), този път реших да насоча поглед по на изток към Етрополската планина и по-конкретно върховете Баба (1787м.) и Марагидия(1790м.) - първенец на Етрополския дял на Стара планина.
връх Баба(1787м.)
връх Мара гидия (1790м.)
Тъй като не съм от онзи тип хора, които обичат да тъпчат познатите пътеки, за пореден път отивах на място, което ще ми е за сефте. Иначе освен тези причини посоката беше избрана неслучайно. По това време на годината по южните склонове на планините снегът почти се е стопил, което е фактор за едно хубаво изкарване. Планът се състоеше в това да замина на 13 април и да се върна на 14 април, тоест еднодневка на стоп до с.Буново, намиращо се в полите на Етрополската планина и оттам да стигна до хижа Чавдар(1400м.) като някъде около нея да преспя и сутринта рано да се кача на в.Баба и Марагидия. Изкачването от Буново до хижата беше леко и монотонно- през гората, но пък идеално за влизане във форма и подготовка за бъдещи по-сериозни и дълги ходения. Вечерта си напалих чудесен огън и си сготвих една прекрасна зеленчукова супа с фиде, след което заспах, слушайки свирепия вятър, който духаше горе по билото. Тайно се надявахме утре като изляза горе да не е ветрилник, но уви. Сутринта на 14 април беше точно такава - леден вятър, който създаваше усещането за 2-3 градуса, при който ръцете замръзваха и студът хапеше през дрехите, но въпреки всичко аз като гърмян заек стоически бях в 8 и нещо на връх Баба където поседях известно време. Та да кажа и няколко думи за върха - не много висок, но погледнат от запад има изключително красива заострена пирамидална форма. По моите скромни познания Стара планина не може да се похвали с много на брой заострени върхове. Като характеристика бих сравнил Големия купен (2169м) с Баба, но все пак първенството по красота води първия. Иначе друго интересно за мястото може да се спомене и наблизо намиращия се паметник на 841-те войници и 18 офицери загинали тук при зимно преминаване на Балкана през зимата на 1877 година. Освен това по тези места, както и около Мургаш, се е скитал партизанския отряд Чавдар с най-известния си член - другаря Янко или иначе казано бай Тошо, който управлява България в продължение на 35 години. Та след това отклонение на политико-историческа тематика бих казал и няколко думи за връх Марагидия. Той е първенецът на Етрополския дял като част от Западна Стара планина. По права линия между него и Баба разстоянието е само 1 км. и аз неусетно го изкачих, но поради изключително силния и бурен вятър не се застоях много там. Иначе от Баба и Марагидия се откриха чудесни гледки на всички посоки и към Витоша, и към Рила и Родопите, Средна гора. След моята малка разходка по билото и чуденка дали да сляза в село Мирково или Челопеч надделя опцията за Мирково. На слизане си харесах едно голо ребро, което се спускаше право в селото и за 2 часа, без да бързам, бях долу. Тъкмо излизайки на Подбалкансия път и вдигайки ръка за стоп ме качиха едни юнаци, които са ходили на връх Свищи плаз и за около час си бях в София. А за Балкана тепърва ще се връщам за серийки всеки път с една идея по на изток. А дотогава много поздрави и пожелания за здраве и щастие от веселия екип планинари туристи терористи.
жп моста при с.Буново
плочата пред х.Чавдар
връх Баба
на върха -Аз
връх Марагидия в мъглата
на връх Марагидия (1790м.)
долу в ниското гр.Етрополе
връх Баба вдясно зад него Звездец 1655м и в дъното Мургаш 1687м.
към с.Мирково
Витоша в далечината
с. Мирково
Събота - 13 април, слънчев и прекрасен ден в Софийското поле, но след като открих палатково-планинарския сезон тази година на връх Мургаш (28 и 29 март), този път реших да насоча поглед по на изток към Етрополската планина и по-конкретно върховете Баба (1787м.) и Марагидия(1790м.) - първенец на Етрополския дял на Стара планина.
Тъй като не съм от онзи тип хора, които обичат да тъпчат познатите пътеки, за пореден път отивах на място, което ще ми е за сефте. Иначе освен тези причини посоката беше избрана неслучайно. По това време на годината по южните склонове на планините снегът почти се е стопил, което е фактор за едно хубаво изкарване. Планът се състоеше в това да замина на 13 април и да се върна на 14 април, тоест еднодневка на стоп до с.Буново, намиращо се в полите на Етрополската планина и оттам да стигна до хижа Чавдар(1400м.) като някъде около нея да преспя и сутринта рано да се кача на в.Баба и Марагидия. Изкачването от Буново до хижата беше леко и монотонно- през гората, но пък идеално за влизане във форма и подготовка за бъдещи по-сериозни и дълги ходения. Вечерта си напалих чудесен огън и си сготвих една прекрасна зеленчукова супа с фиде, след което заспах, слушайки свирепия вятър, който духаше горе по билото. Тайно се надявахме утре като изляза горе да не е ветрилник, но уви. Сутринта на 14 април беше точно такава - леден вятър, който създаваше усещането за 2-3 градуса, при който ръцете замръзваха и студът хапеше през дрехите, но въпреки всичко аз като гърмян заек стоически бях в 8 и нещо на връх Баба където поседях известно време. Та да кажа и няколко думи за върха - не много висок, но погледнат от запад има изключително красива заострена пирамидална форма. По моите скромни познания Стара планина не може да се похвали с много на брой заострени върхове. Като характеристика бих сравнил Големия купен (2169м) с Баба, но все пак първенството по красота води първия. Иначе друго интересно за мястото може да се спомене и наблизо намиращия се паметник на 841-те войници и 18 офицери загинали тук при зимно преминаване на Балкана през зимата на 1877 година. Освен това по тези места, както и около Мургаш, се е скитал партизанския отряд Чавдар с най-известния си член - другаря Янко или иначе казано бай Тошо, който управлява България в продължение на 35 години. Та след това отклонение на политико-историческа тематика бих казал и няколко думи за връх Марагидия. Той е първенецът на Етрополския дял като част от Западна Стара планина. По права линия между него и Баба разстоянието е само 1 км. и аз неусетно го изкачих, но поради изключително силния и бурен вятър не се застоях много там. Иначе от Баба и Марагидия се откриха чудесни гледки на всички посоки и към Витоша, и към Рила и Родопите, Средна гора. След моята малка разходка по билото и чуденка дали да сляза в село Мирково или Челопеч надделя опцията за Мирково. На слизане си харесах едно голо ребро, което се спускаше право в селото и за 2 часа, без да бързам, бях долу. Тъкмо излизайки на Подбалкансия път и вдигайки ръка за стоп ме качиха едни юнаци, които са ходили на връх Свищи плаз и за около час си бях в София. А за Балкана тепърва ще се връщам за серийки всеки път с една идея по на изток. А дотогава много поздрави и пожелания за здраве и щастие от веселия екип планинари туристи терористи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар