4-5.08.2012 Из Три уши, Гургулят и Петлюка 

                                      

   Текст и снимки: Виктория Цветанова

     В разгара на лятото, точно в началото на август месец, няколко от обичайно-заподозрените хора, които се събираме, решихме да направим една опознавателна разходка малко по-на запад от София. Дестинацията този път беше прословутия хълм Три уши, Сливница, с.Гургулят, и местността Петлюка. Рано-рано в утринния ден на 4 август, тръгнахме с влака в посока Драгоман. Спирката ни беше малко след гр.Сливница и за около 40 мин. вече бяхме в района на Алдомировци.

    Хубаво е, че за толкова късо разстояние, София разполага с много дестинации, на които са се случили ключови за историята ни действия. Около Алдомировци се намира прословутата местност “Три уши”. В подножието й се намира Алдомировското блато, а от върха може да се види Чепън планина, намираща се в Драгоман.

         Погледнато от географски план хълмът е разделен на три като най-високата част е Мека црев, на която се издига и паметник на Марин Маринов, който е един от ключовите за успеха от българска страна в сраженията от ноември 1885г. Хубаво е, че склоновете и на трите хълма са лесни за изкачване а и гледките отвисоко показват целия район на запад към Драгоманското блато и Чепън планина.

       От исторически план местността е била бойно поле по време на Сръбско-българската война от 1885г. По склоновете на Мека црев пък са изписани с камъни “1885-1985 – Съединение на България”, както и кръст за храбост за участващите в сраженията. Хубаво е да се има в рпедвид, че хълмовете са голи и е по-добре да се отиде при хубаво време ранна пролет или есента, защото лятото става прекалено топло.

          След като минахме по тази прословута местност бавно се запътихме към следващата цел. Това беше местността Петлюка, намираща се в покрайнините на с.Гургулят. До там стигнахме пеша, което в тази августувска жега си беше доста изморително. В тази местност са останали части от крепост, а в близост има и пещера. Лично ние не намерихме останките, но се натъкнахме на пещерата, която е и едно идеално място за съзерцаване. В долинката, която правят скалите на Петлюка, има малка рекичка и достатъчно площ за няколко палатки. Приятната атмосфера и тишина я правят идеално място за отдих сред природата. 

     На следващата сутрин трябваше лека-полека да се запътваме към селото иоттам към Сливница, за да можем да се приберем отново в София. По пътя решихме да се отбием през Пантеона на загиналите през Сръбско-българската война от 1885г. Той се намира на хълм над с.Гургулят. Прдставлява доста масивка бетонена постройка, която е приютила духа на социализма в стените и скулптурата в центъра й. Женкста статуята е символ на България, а по-късно и местен жител ни разказа доста интересна история, която е като легенда за селото. По време на Сръбско-българската война местна жена е показала хълмовете и възвишенията на войниците, които имени чрез тях успявата да спечелят войната. С тази история завърши и нашето малко походче из по-западните части.

Малък параклис, построен с даренията на хора от селото в Гургулят.

И един символ на свободата и силата

Пантеонът на загиналите в Сръбско-българската война от1885г.